Дяволския мост

Дяволският мост (Шейтанкюпрю) е част от старинен път, свързващ Горнотракийската низина с Беломорска Тракия и Егейско море. Намира се в Източните Родопи, община Ардино. Разположен е на 420 метра надморска височина в красив каньон на река Арда. В началото на 16 век мостът е бил построен или по-скоро възстановен върху останки от стар римски мост от строителя уста Димитър от село Неделино. Дължината му е 56 метра, широчината — 3,5 м, в централната си част е с височина от 11,50-12 метра. През 1984 г. Дяволският мост е обявен за паметник на културата. От лятото на 2017 година посещението на Дяволския мост става срещу заплащане на такса от 2 лв.

Има два варианта за достигане до Дяволския мост:
- от центъра на град Ардино с автомобил в посока село Дядовци. По-голямата част от пътя е наскоро асфалтирана, последният участък е черен път и може да се измине пеш за около петнайсетина минути.
- с автомобил през селата Баните и Вишнево до село Гълъбово, откъдето се тръгва пеш по маркирана пътека (бяло-червени знаци).

За тези от вас, които обичат пешеходния туризъм и не се плашат от по-дълги разходки, има още един интересен вариант - с обществен или друг транспорт до гр. Ардино, оттам през с. Дядовци, Дяволския мост и с. Гълъбово до с. Баните. Маршрутът е около 22км, а преминаването му отнема приблизително 9 ч. В с. Баните има къщи за гости, хотел, а също и минерални бани.

Дяволският мост е едно от най-красивите места в България, което е обвито от много митове и легенди, а те от своя страна му придават още по-голям чар и мистичност. Всеки, който го е посетил сам се е убедил в красотата и мистичността на това място. Самата история на моста не е толкова добре позната, колкото са легендите около него. Една от тях гласи, че при определена позиция на слънцето, в един камък в реката, точно под моста се вижда лика на дявола и който го зърнел щял да има лош късмет цяла година. От тук идва и името – Дяволският мост.

Друга легенда разказва, че строителят на моста искал да го построи само за една нощ и помолил сатаната за помощ. В замяна, дяволът поискал неговата душа. Малко след това строителят починал при доста мистериозни обстоятелства.

Освен на камък, ликът на дявола можело да се види и във водата в ясно, слънчево време, в часовете между 11 и 12 на обяд. Още една „дяволска“ легенда гласи, че от векове се знае, че точно този мост над река Арда е най-опасното място след залез слънце в Родопите. Според легендите в скалите наблизо ясно се вижда отпечатък от крака на дявола.

Почти всички легенди се свързват с дявола и местните силно вярват, че зли сили имат някаква намеса в градежа на моста. За това смятат, че посещаването му, когато Дяволът е там (ликът му се вижда) носи нещастие. Други смятат, че всеки, който се качи на моста и застане точно в неговия център, ще има късмет.

И все пак най-известната и красива легенда е тази, в която се смята, че ликът на млада девойка е вграден в самия мост. Именно с нея местните обясняват здравината на моста. Строителят се влюбил в една девойка от близкото село, която му носела храна и вода всеки ден. За да овековечи нейната красота, той зазидал сянката ѝ в моста, но за съжаление малко след това момата починала.

Мистериите около Дяволския мост не свършват само с легендите и митовете, които всички местни знаят. На един камък близо до моста е открит печатът на цар Соломон, което кара повечето археолози да смятат, че има някаква връзка между Дяволския мост и светилищата в Родопите. Дяволският мост е истинско инженерно чудо за своето време, а фактът, че стои цял и до днес е наистина уникален и определено е повод да се замислим как се е строяло тогава – без техника, без модерни чертежи и всякакви други удобства.